Путин губи войната, която започна
Виталий Портников, vot-tak
На форума в Давос някогашният държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър, който е считан за патриарх на американската дипломация, се изрече недвусмислено за влизането на Украйна в НАТО.
След анексирането на Крим и нападението над Донбас Кисинджър продължи да пази неутралния статут на Украйна. Дори след началото на огромната война той внимателно споделяше, че Украйна би трябвало да стане част от евроатлантическата конструкция за сигурност, без непосредствено да загатва присъединението към НАТО. Бившият държавен секретар изяснява смяната в позицията просто: след 2014 година той се опасяваше, че влизането на Украйна в НАТО ще докара до същите събития, които към този момент се случиха. Но пък откакто към този момент се е случило, от какво има да се опасяваме в този момент?
Това е завоят на западното мислене, който Владимир Путин пропусна, когато възнамерява да нападна Украйна. Основният боязън на цивилизования свят – и това, апропо, е напълно естествено след двете международни войни – постоянно е бил обвързван точно с повторението на войната. За да няма в никакъв случай война в Европа, Западът беше подготвен да направи на практика всевъзможни отстъпки на Русия. Отказваше да одобри някогашните руски републики в НАТО. Затваряше си очите на разрушителната роля на Русия в районните спорове, които самият Кремъл провежда. Съгласяваше се със скъпи енергийни планове, които бяха стартирани не толкоз поради облагата, колкото поради оказването на напън върху съседите - същите “Северни потоци ”, да вземем за пример.
Само да няма война. Всъщност цялото неотдавнашно изявление на някогашния федерален канцлер Ангела Меркел пред вестник Die Zeit, което Путин обича да назовава доказателство, че е бил излъган от всички, е пропито с този дух на миролюбие. Меркел, сходно на други западни политици от нейното потомство, направи всички, е пропито с този дух на миролюбие. Меркел, сходно на други западни политици от нейното потомство, направи всичко допустимо да предотврати започването на огромна война. И загуби.
„ Когато войната е почнала, няма с какво да изнудваш “
И в този момент въпросът въобще не е, че страхът от войната е липсващ на Запад, а че войната към този момент е почнала - т.е., настъпили са всички последици, за премахването на които цивилизованият свят беше подготвен да направи отстъпки. Русия унищожи интернационалното право, провежда огромна война - тогава за какво Западът би трябвало да откаже на Украйна и други, които желаят да се причислят към НАТО? Защо да не помогне за възобновяване на териториалната целокупност на Украйна и други някогашни руски републики? Защо би трябвало да се интересува от енергийни връзки с Русия, откакто войната към този момент е реалност?
От позиция на Путин войната е продължение на политиката. Но в действителност продължаването на политиката е опасност от война. Когато стартира войната, няма какво да изнудваш. Кремъл от дълго време се приготвяше за война и смяташе, че енергийната взаимозависимост на страните от Европа (преди всичко Германия) ще принуди европейците да откажат помощ на Украйна и да преглътнат нейната окупация.
В резултат на това немският финансов министър Кристиан Линднер съобщи тази седмица, че Германия към този момент не зависи от съветските енергийни запаси. Москва се надяваше, че блокадата на украинските пристанища и прекъсването на износа на зърно ще докара до международен апетит и огромна миграционна рецесия в Европа. В резултат на това нежеланието да се скапват връзките освен със Запада, само че и с „ световния юг “ докара до договорка за зърно.
След това единственият инструмент за изнудване, наличен за Кремъл, беше потреблението на нуклеарно оръжие. Но и това не работи. Просто в отговор Москва е изправена пред западни закани от потребление на мощ – кой би си помислил!
Кисинджър, който чества стогодишнината си през май, този път се оказа по-проницателен от по-младите си сътрудници. Той стартира да напипва контурите на един нов следвоенен свят, в който с Русия може би ще беседват, само че към този момент няма да я убеждават и сигурно към този момент няма да се преценяват с нейния вманиачен „ лист с стремежи “. Путин загуби, не когато не съумя да завоюва тази война. Путин загуби, когато я стартира.
Източник: Бесарабски фронт
На форума в Давос някогашният държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър, който е считан за патриарх на американската дипломация, се изрече недвусмислено за влизането на Украйна в НАТО.
След анексирането на Крим и нападението над Донбас Кисинджър продължи да пази неутралния статут на Украйна. Дори след началото на огромната война той внимателно споделяше, че Украйна би трябвало да стане част от евроатлантическата конструкция за сигурност, без непосредствено да загатва присъединението към НАТО. Бившият държавен секретар изяснява смяната в позицията просто: след 2014 година той се опасяваше, че влизането на Украйна в НАТО ще докара до същите събития, които към този момент се случиха. Но пък откакто към този момент се е случило, от какво има да се опасяваме в този момент?
Това е завоят на западното мислене, който Владимир Путин пропусна, когато възнамерява да нападна Украйна. Основният боязън на цивилизования свят – и това, апропо, е напълно естествено след двете международни войни – постоянно е бил обвързван точно с повторението на войната. За да няма в никакъв случай война в Европа, Западът беше подготвен да направи на практика всевъзможни отстъпки на Русия. Отказваше да одобри някогашните руски републики в НАТО. Затваряше си очите на разрушителната роля на Русия в районните спорове, които самият Кремъл провежда. Съгласяваше се със скъпи енергийни планове, които бяха стартирани не толкоз поради облагата, колкото поради оказването на напън върху съседите - същите “Северни потоци ”, да вземем за пример.
Само да няма война. Всъщност цялото неотдавнашно изявление на някогашния федерален канцлер Ангела Меркел пред вестник Die Zeit, което Путин обича да назовава доказателство, че е бил излъган от всички, е пропито с този дух на миролюбие. Меркел, сходно на други западни политици от нейното потомство, направи всички, е пропито с този дух на миролюбие. Меркел, сходно на други западни политици от нейното потомство, направи всичко допустимо да предотврати започването на огромна война. И загуби.
„ Когато войната е почнала, няма с какво да изнудваш “
И в този момент въпросът въобще не е, че страхът от войната е липсващ на Запад, а че войната към този момент е почнала - т.е., настъпили са всички последици, за премахването на които цивилизованият свят беше подготвен да направи отстъпки. Русия унищожи интернационалното право, провежда огромна война - тогава за какво Западът би трябвало да откаже на Украйна и други, които желаят да се причислят към НАТО? Защо да не помогне за възобновяване на териториалната целокупност на Украйна и други някогашни руски републики? Защо би трябвало да се интересува от енергийни връзки с Русия, откакто войната към този момент е реалност?
От позиция на Путин войната е продължение на политиката. Но в действителност продължаването на политиката е опасност от война. Когато стартира войната, няма какво да изнудваш. Кремъл от дълго време се приготвяше за война и смяташе, че енергийната взаимозависимост на страните от Европа (преди всичко Германия) ще принуди европейците да откажат помощ на Украйна и да преглътнат нейната окупация.
В резултат на това немският финансов министър Кристиан Линднер съобщи тази седмица, че Германия към този момент не зависи от съветските енергийни запаси. Москва се надяваше, че блокадата на украинските пристанища и прекъсването на износа на зърно ще докара до международен апетит и огромна миграционна рецесия в Европа. В резултат на това нежеланието да се скапват връзките освен със Запада, само че и с „ световния юг “ докара до договорка за зърно.
След това единственият инструмент за изнудване, наличен за Кремъл, беше потреблението на нуклеарно оръжие. Но и това не работи. Просто в отговор Москва е изправена пред западни закани от потребление на мощ – кой би си помислил!
Кисинджър, който чества стогодишнината си през май, този път се оказа по-проницателен от по-младите си сътрудници. Той стартира да напипва контурите на един нов следвоенен свят, в който с Русия може би ще беседват, само че към този момент няма да я убеждават и сигурно към този момент няма да се преценяват с нейния вманиачен „ лист с стремежи “. Путин загуби, не когато не съумя да завоюва тази война. Путин загуби, когато я стартира.
Източник: Бесарабски фронт
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ